За представите, очакванията и реалностите





За представите, очакванията и реалностите

 

 

“Какво странно нещо е животът, ти си мислиш едно, а то било съвсем друго!”                                                             

 

Йосарян, Параграф 22

 

 

Както много други дейности, парапланеризмът често поднася изненади, при това не само на новите в тази дисциплина, но понякога и на някои опитни пилоти. Това се дължи както на сложността на спорта с множеството му особености и променливи, така и на начина на възприемане на нещата и произтичащото от това вземане на решения.

 

Често хората си изграждат представа за едно нещо, което не познават, като базират тази представа на чуто, видяно, прочетено или на предишен свой опит от участието си в дейност, която им се струва подобна или свързана с това нещо. Това понякога помага, но нерядко пречи, защото създава погрешна представа.

 

На базата на изградените представи се формират определени очаквания, които е възможно да са разумни и основателни, но често не са. Очакването е убедеността или надеждата, че нещо ще се случи по определен начин, защото така ни се струва най-разумно, логично, справедливо или най-малкото така ни се иска.

Шансът очакването ни да се сбъдне е аналогичен на шанса да срещнем щраус по улиците на София – 50%. Или ще срещнем, или няма да срещнем.

 

Често реалността се оказва различна от очакванията ни, понякога дори чудовищно различна. Това при леките случаи води до разочарования, а при тежките – до гафове и злополуки, някои от които с фатален изход. Реалността е сложна и многостранна, изпълнена с променливи.

 

Променливите са еднородни явления, които в отделните случаи протичат по различен начин със или без някаква закономерност. Парапланеризмът е спорт, който в голяма степен се базира на променливи и затова те са важни за практикуващите летене с парапланер. Важно е да се знае, че при парапланеризма съществуват такива променливи и това да се взема под внимание при вземането на решения.

 

Вятърът например съдържа такива променливи. Вятърът е явлението, при което някаква въздушна маса се премества с някаква скорост и посока от едно място на друго. Скоростта и посоката на вятъра са променливи.

 

Това означава, че ако някой е излетял преди вас при перфектен челен вятър, за вас може вятърът да запази посоката си или да я промени и дори да обърне гръбен. В този случай очакването ви, че ще излетите лесно и елегантно може да се окаже неоснователно, дори може да се наложи да се откажете да летите. Ако сте излетели на перфектни условия и реете на склон при сила на вятъра 5-6 м/с вече два часа, това може да означава, че можете да реете така до тъмно, но също така е възможно вятърът да усили и след два-три тегела да зависнете на едно място и да започне да ви издухва назад.

 

Друга променлива можете да изживеете, ако дълго време сте летели на спортен парапланер и сте се справяли добре, но после прекъснете за дълго време. Когато започнете да летите отново, може да очаквате, че ще се справяте добре, както преди, но това очакване да се окаже погрешно. Възможно е по време на прекъсването да сте загубили част от способностите си и това да ви постави в рискова ситуация при условия, при които по-рано сте били ОК.

 

Възможна променлива е състоянието на парапланера, който сте си купили нов преди три години за ХХХ пари. След тригодишно усилено ползване може да се окаже не само, че крилото е силно амортизирано, но и практически непродаваемо. Ако сте очаквали, че ще можете да го летите десет години, защото сте виждали 10-годишни крила в добро състояние, може да се окажете изненадани.

Ако сте очаквали да продадете крилото си, купено преди три години и малко летяно на цена близка до тази която сте платили за него, чака ви голямо разочарование.

 

Ако дълго време сте летели на един парапланер и в някой момент решите да пробвате друг, ще се сблъскате с друга променлива, характерна за парапланеризма. Макар че всички парапланери имат купол, върви, колани, спирачки и летят напред, новото крило може да реагира на привичните ви команди съвсем различно от старото.

Това в някои случаи може да се окаже опасно. Практиката показва, че от този феномен са пострадвали дори и много опитни пилоти.

 

Очакванията често се разминават с реалностите и това в голяма степен се дължи на променливите, които са характерни за парапланеризма.

 

Освен променливите, голямо влияние оказват и очакванията базирани на предишен опит, прочетено, чуто, видяно или измислено на базата на свободна интерпретация на факти, например – “Гл’ей ги къде са се ‘дигнали, тия са луди!”.

 

Много парашутисти и делтапланеристи, повече или по-малко основателно, очакват да могат да се справят добре с летенето с парапланер, защото го смятат не само за подобно на основния им спорт, но и за доста по-елементарно. Практиката обаче показва, че натрупаните навици от подобен на парапланеризма спорт колкото помага, толкова и пречи. Това се доказва както от начина, по който парашутистите и делтапланеристите летят с парапланер, така и от факта, че повечето от тях се отказват и се връщат към стария си спорт, доколкото все още съществува. Интересното е, че алпинистите като цяло се справят по-добре и остават повече на брой и по-дълго в парапланеризма, отколкото парашутистите и делтапланеристите.

 

Сравнително ново явление, но с тенденция да се засилва е хора, които малко или никога не са се занимавали с екстремни спортове или с каквито и да е спортове, да събират огромно количество информация за парапланеризма от книги, статии, интернет форуми, филми и приказки с познати и да “се подготвят” по този начин евентуално да полетят с парапланер.

Няма нищо лошо в това да съберете информация предварително за това, с което смятате да се захванете, но ако си напълните главата с прекалено много информация, особено специализирана, рискувате, първо – да се объркате, второ – да се откажете. Практиката показва, че най-добрите обучаеми са тези, които идват без никаква идея за какво става въпрос, концентрират се максимално върху процеса на обучение и “попиват” всичко, без да го съотнасят към вече изградени представи.

 

Много хора, особено такива, които не са се занимавали със спорт, подхождат към парапланеризма повече като клиенти, отколкото като трениращи, изхождайки от принципа “Клиентът е винаги прав”. Този принцип може да е добър и валиден, ако си купувате обувки, хладилник или поръчвате в ресторант, но ако искате да полетите с парапланер, необходимо е да се концентрирате максимално и да се посветите на тази цел в най-голяма степен по време на обучението или изпълнението на тандемен полет. Без вашето готовно и адекватно участие, безопасно летене с парапланер, което да ви донесе удовлетворение, не може да се случи.

 

Много хора очакват, че като си купят чисто нова екипировка, това им гарантира успешно и безопасно летене. Притежаването на нова екипировка не гарантира нищо, трябва да я ползвате по предназначение. Ползването на нова екипировка означава само, че сте си осигурили добра материална предпоставка да направите най-доброто възможно летене, при условие че имате добри познания и умения и вземате правилни решения. Това не се случва преобладаващо често на хората с чисто нова екипировка, което се доказва от факта, че повече от 50% от инцидентите се случват именно с тях.

 

Някои (немалко) практикуващи парапланеризъм си мислят, че понеже това занимание им харесва, а също така и други го практикуват, то следва че това е безопасно занимание, което може безотговорно да се практикува за удоволствие. Това не е напълно вярно. Ако обичате нещо и го практикувате с удоволствие, това означава че ще се чувствате доволни и щастливи, докато това продължава. Ако много хора го практикуват, това вероятно означава, че е смислено и положително занимание, което може да ви възнагради за вложеното време, пари и усилия. Ако го практикувате безотговорно, това означава че с повече късмет ще карате така известно време, а с по-малко късмет ще пострадате, когато най-малко го очаквате.

 

 

Ето и още няколко примера за очаквания, разминаващи се с реалността:

 

“Виж колко е хубаво, сигурно ще ми хареса. Трябва да пробвам.”

Повечето хора с такава нагласа или отлагат безкрайно дълго да започнат да летят с парапланер, или след първите няколко полета се отказват. Не знам защо е така, но е така.

 

“Изглежда много лесно, сигурно и аз ще мога.”

В сравнение с много други спортове, първоначалното обучение по парапланеризъм е действително по-лесно. След двудневен курс вече ще сте летели, докато след двудневни занимания с фитнес само ще сте постигнали мускулна треска. Независимо от това, след първите полети изцяло под контрола на инструктор, нещата стават все по-сложни и по тази причина много хора се отказват.

 

“Ще си купя парапланер и ще се науча да летя.”

За да можете да направите това трябва да притежавате средна или над средна физическа кондиция и интелигентност, огромна упоритост и много късмет. Повечето хора не съдържат в себе си всички тези фактори, затова обикновено при самоуките със собствен парапланер се случват следните неща:

-         Зациклят на елементарно ниво

-         Отказват се

-         Пребиват се

-         Някои се научават да летят

 

“Много ми харесва, винаги когато мога, ще излизам да летя.”

Огромното желание е много важно за пилотите, които са решили да се посветят на парапланеризма. Винаги можете да излизате, но не винаги можете да летите. Понякога просто времето не позволява. Друг път се “пънете” някъде на мизерни условия, докато на 50 км от вас на друг баир хората си летят доволно и щастливо.

Важно е да можете да прецените кога “става”, кога “не става” и да вземате адекватни решения.

 

“Искам ново, модерно, евтино и безопасно крило, което да лети много!” Това е безсмъртна реплика, която с леки вариации във формулировката съм чувал лично повече пъти, отколкото смея да заявя. Ако очаквате да си намерите такова крило, то такова очакване е по-абсурдно от очакването да си намерите млада, красива, умна и скромна жена, опитна в секса и при това девствена и освен това да ви е вярна доживот. Причината да е по-абсурдно е, че по света все пак има много повече жени, отколкото крила и жените остаряват по-бавно и се амортизират по-трудно от крилата, така че сред тях имате повече избор и по-голям шанс.

 

“Ще си купя EN-B и ще си летя безопасно за кеф.”

Не можете да си купите едноEN, да не говорим за две, защото EN е една голяма световноизвестна организация, която първо е много скъпа и второ не се продава. Можете да си купите просто крило от нисък клас, което може да е сертифицирано по системата на вече споменатата организация EN като клас B. Това означава, че ако го вкарате в неглагоприятна фигура при идеални условия, крилото най-вероятно ще се оправи без ваша намеса. Ако това се случи при неблагоприятни условия, крилото може да се оправи, а може и да не се. Освен това, крилото от нисък клас с висока степен на сигурност не може да взема правилни решения вместо пилота, а от правилността на вашите решения зависи колко (без)опасно летите.

Има класическа литературна дефиниция на “комично” и тя гласи – комично е несъответствието между претенции и същност. В парапланеризма комичното и трагичното са на една крачка разстояние. За да нямаме нито комични, нито трагични изяви от летателен характер, трябва да мислим и да вземаме такива решения, при които очакванията ни да се покриват с реалностите.

 

Успешни полети на всички J

 

 

 

 

 

 

Дискусия

<<< назад