Спечели тандемен полет



Здравейте, ако искате да спечелите тандемен панорамен полет участвайте в нашият конкурс. Напишете есе до една страница на тема "Искам да полетя" и ни го пратете до 01 юни. Победтителят в конкурса ще получи награда тандемен панорамен полет. Есето му ше бъде побликувано в сайта.
Като единствено условие за участие в конкурса е да имате въображение и желание за писане. Есетата пращайте на termica@abv.bg В писмото не забравяйте да напишете две имена и телефон за контакт.
Очакваме ви!

Миналата година победител е Галина Томова. Може да прочетете нейното есе за вдъхновение:)

ИСКАМ ДА ПОЛЕТЯ

 

От най-древни времена хората са искали да летят като птици, да порят облаците, да се доближат до слънцето и звездите, да станат част от вселената, да бъдат богове.

Аз искам да летя, не да съм пленник на материята, която като тежка черна мантия ме всмуква в ежедневието, в удобството на условностите. Искам да полетя, за да прогледна, за да видя истинската същност на света, който пъпли долу без цел и посока. Искам да полетя, за да открия истинската същност на младата си душа – да й дам свобода, да й дам волност, да й дам смисъл.

Искам да полетя, защото без въображение животът дори не е чeрнобял, а блудкав и сив. Аз търся цветовете на дъгата, дъха на гората, гордостта на планината, тихия ромон на реката. Не желая лукса на предметите, а красотата на природата и човешката душа.

Но всъщност аз вече летя – когато вълните се плискат в босите ми стъпала, когато ягодовият сок се разлее в зажаднялата ми уста, когато хвана любим човек за ръка, когато вятърът развихри непокорната ми коса.

Казват ми, че Икар е искал да полети – и ето какво го сполетяло! Но и Леонардо да Винчи е поискал да лети – ето как са се родили самолетът и хеликоптерът. Не, аз искам да летя не в машина, затворена в ковчег от метал, където сервират гумено пиле и пускат безвкусни реклами по мониторите. Искам да съм независима и безпрепятствена. Не като хвърчило, на което друг дърпа конците.

Аз съм дарена със съвест, за да летя с достойнсто, с чувство за хумор, за да мога да прощавам, с мозък, който отказвам да бъде промиван. Дарена съм с копнеж към непостижимото, с мечти за извънмерното, със стремеж към величавото, с надежда за благородство – затова искам да летя.

Моля се – на боговете, на звездите, на слънцето - никога да не ми бъдат прекършени крилете, нека старостта съсухри лицето и ръцете ми, но не и духа ми. Нека кармично да запазя способността си да се учудвам, да се смея, да творя. Така винаги ще мога да летя.

Раждаме се като делфините и като  рибите – девет месеца плуваме във вода, преди да ни изкарат и с плесница да ни накарат да дишаме въздуха. Но този въздух, веднъж изпълнил дробовете ни, ни кара да искаме да полетим и да надхвърлим пределите на нашите възможности, порив на душата да се извиси над земята за да сътвори нещо неземно.

 

А когато дойде моят час, нека си отида като птиците – летяла, видяла, живяла – без съжаления, без „ако”, без срам, без удивление. Нека стана част от вселената, нека стана звезда!